БЪЛГАРЧЕ

С преклонение пред дядо Вазов

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам –
ит из фърстли джой фор мене.
Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.
С ТИР-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч – фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клъб фор стрийптиз.
Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методий.
Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф дъ уърлд!

КОЙ ПРЕКАЛЯВА

Щом се прибера – от прага
сто въпроса се изричат:
“В колко трябваше да лягаш?”,
“На какво си заприличал?”,
“Мозък имаш ли в главата?”,
“Жаба в джоба ли се носи?”...

А разправят, че децата
прекалявали с въпроси!

ЕЙ ТАКА

- Ясене, защо се мръщиш?
- Ей така.
- И защо така отвръщаш?
- Ей така.
- Как така бе, интересно?!
- Ей така...

- ...Знаеш ли защо те плеснах?
- Ей така!

НАКАЗАНИЕ

Днес из двора лука сгазих.
Леля страшно се намръщи.
Зарад лука ме наказа
да стоя във къщи.

Аз обаче, да ви кажа,
прогорих ковьора.
И сега ще ме накажат
да стоя на двора.

САМ-САМИЧЪК

В телефона глас говори:
“Вкъщи ли е мама?”
Миг преди да го затворя,
казвам: - Никой няма!

И лъжа ли е, ви питам,
че съм сам-самичък?
В хола мама е сърдита –
дума не изрича.

СМЕШКА

Трябва да разсмея мама!
Затова без много думи
влизам в нейната пижама,
изпопръсквам се с парфюми.
И за крем, и грим се сещам –
ставам истински Палячо...

Влиза мама. Чудно нещо:
вместо да се смее – плаче.

БУРЯ

Зад прозореца, отблизко
гледам бурното море
как брега насапунисва
и скалите как пере.

Нека ги пере, защото
утре там ще правим тен.
Днес морето не работи.
Санитарен полуден.

СТЕРЕОУРЕДБА

Взехме си уредба вече.
Но напразно бях щастлива.
Пускат ми я всяка вечер
с приказки да ме приспива.

Ама че бъбрива вещ е!
Само дето ви я хвалих...
С мама беше друго нещо:
хем разказва, хем ме гали.

НАЙ-ГОЛЯМОТО БЛОКЧЕ

Не остана листче чисто.
Блокчето прерових.
А пък мама не помисля
да ми купи ново.

С четките сега височко
качвам се на стола.
Няма по-голямо блокче
от стената в хола.

ИЗНЕНАДА

На моя костюм беда му се случи:
догоре със кал го оплесках.
И ето – с огромен букет лайкучки –
изкалян прибирам се днеска.

А мама щом ми открехне вратата
от радост съвсем ще се смае.
Защо ли?
Защото първо ще види цветята,
а мене ще види накрая.

ЛОШО ВРЕМЕ

Татко има чадър за двама –
и за себе си, и за мама.
Но понеже от снощи се карат,
всеки своя чадър си разтваря.

Аз обаче нямам чадърче.
Вървя между тях и подсмърчам.
Те са на сухо – аз съм без покрив.
Между мама и татко е мокро.

ПРОЛЕТНА УМОРА

Ето: вчера и днес
нещо не сме във ред и
гълтаме викомплекс,
пазим строги диети.

Като след ъперкът,
като след стръмно чувство,
като след кървав път
силите ни напускат.

От какво е това?
Не отвръща медикът.
Може би стрък трева
с нашите сили никне.