ДУША

Лимитът от детство изтича.

А всеки зачеркнат шанс
препъва душата –
старица,
която
бере
душа.

Отново ръка й протягам.
Отблъсква ме мълчешком.

„Ей, quo vadis?”

От мене бяга.
Като от старчески дом.