В прозореца нощта без звук се срути.
А той и сън, и себе си надвил,
не може да повярва, че е сутрин.
Защото черен ден му предстои.
Но взетото решение го радва.
Измъчен, зъл – а се усеща мъж.
През трупове ще мине ако трябва,
но кой кого – доказва се веднъж!
Отключва външната врата. Застива...
...и о черджето върху своя праг
подметките си смаяно изтрива –
да не изкаля сутрешния сняг.
Избори да има скоро
също е по моя вкус.
С кака вече уговорих
нов предизборен съюз.
Мама хем се колебае,
хем ругае своя хал.
Ухажорът й е таен,
но известен в цял квартал.
С кака сме единодушни:
новият ни кандидат
псува, пие, пури пуши,
но е приказно богат.
И за разлика от този
безработен наш баща,
той до мола с джип ни вози
даже късно през нощта.
Там, похапвайки си сладко,
всички искаме у нас
нови избори за татко.
Долу неговата власт!
- Едно дете, мамо, не ще да расте!
- И що за хлапашки и смешни преструвки?
- То имало сáмо еднички обувки.
И вече до кръв го убивали те!
Направо пощурява
от пощите човек:
писмото от Варшава
пътувало цял век!
Написал ми е тати:
“И майка си, юнак,
да слушаш, че ще патиш,
ядосаш ли я пак!”
Отпускам плика в скута...
Е, имам ли вина,
че само с две минути
писмото закъсня?
