Неприятен и заплетен казус
върху своя кръст ме прикова...
Споделих с колегата. Бях срязан:
“Оф, сега не ми е до това!”
Жегна ме така, че се замислих:
колко пъти – зван или незван -
съм отвръщал, в себе си улисан,
че сега не ми е до това?
Вик отвънка. Зов. И скачаш нощем...
Майната му! Имаш свой провал.
Баш сега не ти е до... Изобщо
в този век не ни е до това...
Без да съм прокажен, нито прошляк,
се самоотлъчвам... Като вас,
от които бих поискал прошка...
Само че не ви е до това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар