ПОКАНА

Тичам аз у леля Роза

по такъв един въпрос:

- Лольо Розо, момо козо

до гостовото о нос!

Леля Роза чак изпусна

пудриерата от смях:

- Ма защо кривиш тъй устни?
Нищичко не ти разбрах...

- Няма нищо смешно. Просто

мама каза: „Тичай там,

покани я пак на гости.

Само че с полвин уста!”