ТОСТ

И все по-уморен, и все по-състарен
ще се отдаваш мълком на минали възторзи...
Каквото и да чакаш в утрешния ден,
изстрадай с благодарност минутите на този.

Сега си. Мимолетен в дивата река.
Обиден, болен, смешен, замаян от миражи.
Но няма по-добро от крехкото сега,
което подир време мощта си ще докаже.

Обичай се сега. От утре ще си друг!
Презирай се за днеска, но пак недей забравя,
че тяло и душа те мъкнаха дотук –
свещта (дори без пламък!) полека се стопява.

И има ли утеха в бъдното, освен
че в утрешния ден, олющен като фреска,
ще бъдеш по-красив, по-млад от вдругиден.
А вдругиден... Но стига. Да вдигнем тост за днеска!

КОНЕЦЪТ

Сред тротоара, отреден за паркинг,
в тълпата спираме, очи присвили.
Високо в здрача яростно и ярко
трепти едно парцалено хвърчило.
Кой знае откога – съвсем отдавна –
не сме се вглеждали така нагоре.
Привързано, небето слиза бавно,
все по-несръчно с вятъра се бори...
Последен порив - и залита диво,
захлупва с дрипаво лице земята.

Едно дете в ръцете си навива
конецът между нас и небесата.

АПОСТРОФИ

НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ ПОЛЕТ

По Никола Вапцаров

Животът без милост ни вързва
крилата със яки въжа...

Човекът с прекършена дързост
каквото можа - не можа!


БЕЗМУЗИЕ
По Никола Вапцаров

Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях...

Пръв маестро в страна с главорези,
не е Ойстрах,
а „Ой, страх!”.


НЕОДЕВИЗ

И де не го сееш, нашенецът си никне.
Неодевизът го води:

Опознай родината си, за да обикнеш
други страни и народи!

РАЗКРАЧЕН СТОЕЖ

Сами си заслужихме тая прокоба:

да ни онождат политици и мутри,
дордето с единия крак сме в гроба,
а с другия – в светлото утре!

ИЗГУБЕНИ В ПРЕХОДА

Бяха вери в химери, в светли съблазни...
Добро не покълна...

За едни животът отмина напразно.
За други – напълно!

РЕЗЕРВЕ

След толкова кризи, подир толкова драми -
горе главите, момчета!
Място за повече отчаяние няма!

Всички места са заети...

ГРЕШНИЦИ

На Васил Сотиров

След митарства и празни съблазни,
както бродех в нощта окъснял,
изведнъж таралеж забелязах
върху мокрия лунен асфалт.

- Хей, братле – поприведох се ниско,-
ти къде си загуби ума,
та сега през шосето на риска
търсиш прекия път към дома?

Придружих до трева таралежа.
После – пак по асфалта пеша:
все през локвите – грешен и нежен,
с таралежово смешна душа.