вторник, 7 април 2015 г.

ПЕСЕН ЗА ТАБЕЛКИТЕ

Музика Хайгашод Агасян
Стихове Виктор Самуилов

http://vbox7.com/play:45c53cff

сряда, 8 януари 2014 г.

"Зодия Хлапак" - книжка календар; Издателство Жанет 45, 2013; художник Киро Мавров

Поредна весела приумица на Виктор Самуилов – книжка-календар. Окачваш я върху стената в детската си стая, откриваш що за зодия си ти, какви големи зодии са всъщност мама, татко и останалите твои близки и след като наместиш прозорчето на днешна дата, си отбелязваш върху календара най-важните задачки за деня.
Това щедро илюстрирано от Киро Мавров приложно творение не робува на делници и официални празници, не е обвързано дори с която и да е година (нали сте чували за вечен календар?), а побира в дузината си страници и картинки, и стихотворения, и всичките зодиакални знаци в един ужасно „сбъркан зодиак”. И как да бъде иначе, когато този зодиак е детски! Когато е забавна, закачлива реплика към философи, звездобройци, астролози. Когато ни подсеща, докато наместваме прозорчето на днешна дата, как всички ние, предишни и сегашни малчугани, сме от една и съща зодия – „Хлапак”.

(Хей, не забравяйте, ако и Вие сте от зодия „Хлапак”, да залепите ваденката-стикер върху любима, само Ваша вещ.)

понеделник, 6 май 2013 г.


ВЗАИМНИ ОТСТЪПКИ


С мъка ми отстъпва кака
своя дял от козунака.

Ако кажа „Не, не бива!”,
няма да е справедливо.

Как защо?
Ами защото
аз отстъпих пък на кака 
да омеси козунака.


вторник, 2 април 2013 г.


СРЕД КНИГИТЕ

Знаем с мама: татко крие
между книгите пари.
Но не знае той, че ние
сме ги харчили дори.

Мама вземе ли заплата,
връщаме ги, щем-не щем.
Нека да си мисли тате,
че със мама не четем!

неделя, 3 февруари 2013 г.

ПОКАНА


Тичам аз у леля Роза
по такъв един въпрос:
- Лольо Розо, момо козо
до гостовото о нос!

Леля Роза чак изпусна
пудриерата от смях:
- Ма защо кривиш тъй устни?
Нищичко не ти разбрах...

- Няма нищо смешно. Просто
мама каза: „Тичай там,
покани я пак на гости.
Само че с полвин уста!”


петък, 26 октомври 2012 г.


НЕЧИЙ

Колко му е – да зарежеш всичко.
Път. И някакви чепици.
И от мъж, колега или чичо –
да осъмнеш ничий.

Нищо друго – свобода и шапка
(невидимка) на тояга.
Сняг засипва битието кратко.
Бягай, братко, бягай.

Инак - с тая твоя дрешка проста
и с усмивката убога –
някой нечий ще те спре на моста
пак да иска огън...