събота, 20 март 2010 г.

ВЕЛИКДЕН

Как всичко, всичко се прощава -
добива давност спрямо днес.
Защо ли страдаме тогава
след милостивия си жест?

Защо се гърчим без пощада,
когато някой много скъп
след век на близост ни напада
с премерен удар в упор, в гръб?

Прощаваме обаче всичко.
Все обстоятелства... И жал...
Възмездието неприлично
разкъртва нашия морал.

И огорчени, ала с кротост,
съсипани, ала без злост
потупваме гърба на злото:
“Било, каквото е било!”.

Рой херувими в тиха меса...
А пряко кървавия кръст
Христос возкресе ли? Возкресе!
Което си е чиста мъст.

вторник, 16 март 2010 г.

ПРИПИСКА КЪМ ОМУРТАГ

И да си Крез,
и да крееш,
все едно ще прозреш:

човек и добре да живее,
не живее добре.

ПАРАДОКС

Омерзени,
осквернени души
пак като риби се мятат...

Свободата на словото
заглуши
словото на свободата.

ДУША

Лимитът от детство изтича.

А всеки зачеркнат шанс
препъва душата –
старица,
която
бере
душа.

Отново ръка й протягам.
Отблъсква ме мълчешком.

„Ей, quo vadis?”

От мене бяга.
Като от старчески дом.