Как всичко, всичко се прощава -
добива давност спрямо днес.
Защо ли страдаме тогава
след милостивия си жест?
Защо се гърчим без пощада,
когато някой много скъп
след век на близост ни напада
с премерен удар в упор, в гръб?
Прощаваме обаче всичко.
Все обстоятелства... И жал...
Възмездието неприлично
разкъртва нашия морал.
И огорчени, ала с кротост,
съсипани, ала без злост
потупваме гърба на злото:
“Било, каквото е било!”.
Рой херувими в тиха меса...
А пряко кървавия кръст
Христос возкресе ли? Возкресе!
Което си е чиста мъст.
събота, 20 март 2010 г.
вторник, 16 март 2010 г.
ПРИПИСКА КЪМ ОМУРТАГ
И да си Крез,
и да крееш,
все едно ще прозреш:
човек и добре да живее,
не живее добре.
и да крееш,
все едно ще прозреш:
човек и добре да живее,
не живее добре.
ПАРАДОКС
Омерзени,
осквернени души
пак като риби се мятат...
Свободата на словото
заглуши
словото на свободата.
осквернени души
пак като риби се мятат...
Свободата на словото
заглуши
словото на свободата.
ДУША
Лимитът от детство изтича.
А всеки зачеркнат шанс
препъва душата –
старица,
която
бере
душа.
Отново ръка й протягам.
Отблъсква ме мълчешком.
„Ей, quo vadis?”
От мене бяга.
Като от старчески дом.
А всеки зачеркнат шанс
препъва душата –
старица,
която
бере
душа.
Отново ръка й протягам.
Отблъсква ме мълчешком.
„Ей, quo vadis?”
От мене бяга.
Като от старчески дом.
Абонамент за:
Публикации (Atom)