вторник, 14 декември 2010 г.

ЧОВЕК


Докрай кога ли е щастлив
човек...
Човек сред грижи броди:
и болест ще го повали,
и горести ще го споходят...

Дори във час на чудеса,
в блаженството на тиха радост
ще се упреква вкъщи сам,
че подозрително не страда.

петък, 5 ноември 2010 г.

ГРАДЕЖ


Пренасяме камъни: жар ни облива
и стави пропукват.
От цялата местност вадим камъни диви.
Грамада се струпва.

Под тежките стъпки се вдига тревата:
простене и млъкне.
Сновем през мравуняк, през брод, през дъгата...
Морените мъкнем.

От утре нататък те гладко ще пасват
в градежа разумен.
Всеки камък ще легне на своето място:
в стена помежду ни.

сряда, 27 октомври 2010 г.

ТОСТ

И все по-уморен, и все по-състарен
ще се отдаваш мълком на минали възторзи...
Каквото и да чакаш в утрешния ден,
изстрадай с благодарност минутите на този.

Сега си. Мимолетен в дивата река.
Обиден, болен, смешен, замаян от миражи.
Но няма по-добро от крехкото сега,
което подир време мощта си ще докаже.

Обичай се сега. От утре ще си друг!
Презирай се за днеска, но пак недей забравя,
че тяло и душа те мъкнаха дотук –
свещта (дори без пламък!) полека се стопява.

И има ли утеха в бъдното, освен
че в утрешния ден, олющен като фреска,
ще бъдеш по-красив, по-млад от вдругиден.
А вдругиден... Но стига. Да вдигнем тост за днеска!

КОНЕЦЪТ

Сред тротоара, отреден за паркинг,
в тълпата спираме, очи присвили.
Високо в здрача яростно и ярко
трепти едно парцалено хвърчило.
Кой знае откога – съвсем отдавна –
не сме се вглеждали така нагоре.
Привързано, небето слиза бавно,
все по-несръчно с вятъра се бори...
Последен порив - и залита диво,
захлупва с дрипаво лице земята.

Едно дете в ръцете си навива
конецът между нас и небесата.

понеделник, 23 август 2010 г.

АПОСТРОФИ

НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ ПОЛЕТ

По Никола Вапцаров

Животът без милост ни вързва
крилата със яки въжа...

Човекът с прекършена дързост
каквото можа - не можа!


БЕЗМУЗИЕ
По Никола Вапцаров

Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях...

Пръв маестро в страна с главорези,
не е Ойстрах,
а „Ой, страх!”.


НЕОДЕВИЗ

И де не го сееш, нашенецът си никне.
Неодевизът го води:

Опознай родината си, за да обикнеш
други страни и народи!

петък, 9 юли 2010 г.

РАЗКРАЧЕН СТОЕЖ

Сами си заслужихме тая прокоба:

да ни онождат политици и мутри,
дордето с единия крак сме в гроба,
а с другия – в светлото утре!

ИЗГУБЕНИ В ПРЕХОДА

Бяха вери в химери, в светли съблазни...
Добро не покълна...

За едни животът отмина напразно.
За други – напълно!

РЕЗЕРВЕ


След толкова кризи, подир толкова драми -
горе главите, момчета!
Място за повече отчаяние няма!

Всички места са заети...

неделя, 27 юни 2010 г.

ГРЕШНИЦИ

На Васил Сотиров

След митарства и празни съблазни,
както бродех в нощта окъснял,
изведнъж таралеж забелязах
върху мокрия лунен асфалт.

- Хей, братле – поприведох се ниско,-
ти къде си загуби ума,
та сега през шосето на риска
търсиш прекия път към дома?

Придружих до трева таралежа.
После – пак по асфалта пеша:
все през локвите – грешен и нежен,
с таралежово смешна душа.

ХАЙНЕ

Слушай само как го е рекъл евреинът Хайне: “Не разбирахте ме вие, не разбирах ви и аз; в кал затънахме до шия и разбрахме се завчас”, като, нали, в това “евреин” аз не влагам и капка негативизъм, напротив, аз, дето се вика, шапка им свалям на юдеите, аз сума ти приятели имам сред тях и не крякам като оня фашага, който състави, представяш ли си, пълен списък на вашите хора, може да си го мяркал тоя списък из интернет, апропо, и ти, и ти си там, вътре си, ооо, има те, прошка няма, бил си, ааа, моля ти се, пета колона, представяш ли си каква дивотия, на теб ли да го разправям, макар че, ако питаш мене, това си е чиста проба подстрекателство към поголовното ви прочистване като по време на хер бояджията, комуто, апропо, хайде пък да сме почтени докрай, нали, са му финансирали холокоста, може да ти се стори невероятно, доста от вашите, да, да, да, факт, доста от вашите богаташи и измекяри, и в тоя смисъл държа да съм ясен, спасили сме ви, дето се вика, ама и сред вашето стадо се е навъдила сума ти, нали така, мърша, ооо, то при нас я има, че при вас ли, дето са ви юркали от погром на погром, и по тая причина, естествено, се е съхранило божем най-читавото – къде с подкупи, къде с лихварство, къде с продажба и на най-святото даже, само и само да оцелеят потомците ви, нещо, което аз, като баща на две куклички, ето, виж къде си ги нося сладураните аз, гледай, тази тук е Радинка, а по-голямшката, какво ще кажеш, по-голямшката е Косара, та тоя ви инстинкт аз дълбоко го адмирирам, не ще и дума, и все пак търпите един укор, мама ви стара – я ми кажи, ама, нали, без да се цупиш, защо, кажи ми, изпитвате кеф да се правите все на нещастни, защо във всичко ви се привиждат гонения, след като самите вие не се уморихте да гоните арабеските, мамка им джалабейска, а пък и те като вас са семити, да видиш ти, не е ли така, е, какво да приказваме повече, няма какво да приказваме, апропо, когато запитали Чърчил: “Защо у вас, сър, няма антисемитизъм?”, албионецът му с албионец изтърсил: “Ние просто не смятаме евреите за по-умни от нас!”, ха-хааа-хаа, така де, кой, кажи ми, кой и къде е постановил, че тъкмо вие трябва да сте най-умни от всички, и защо, ми кажи, ако беше така, сте плъпнали като скакалци по земи и народи – вие, богоизбраната нация, богоизбрана от кого, да ви пита човек, ами че от вашия си юдейски бащица, от кого, докато нашия го разпнахте без да ви мигне очото, нали, е не, не точно ти де, шегувам се, айде сега, разчитам на изтънченото ти чувство за хумор, така де, така де, знаеш, че винаги ми е било сладко да си почешем акълите с тебе, коньовичари сме с тебе ние, марков народ, дето се вика, ето и днес, толкоз години, откак не сме в махалата, ама не ме подмина, не се престори като някои твои съплеменници на разсеян, напротив, поздрави си ме като хората, попита ме как е, нали, и прочее, но зарежи сега тия глупости, за друго, за друго ми беше приказката на мене, я, викам си аз, да шашна еврейчето с Хайне, понеже, нали, и двамцата сме си с тебе до шия в същата, споменатата от Хайне калчица...

ЖИВЕЙ

Маричков закупил три праскови. По една за всеки член на семейството. Отнесъл в шепи прасковите в апартамента си. Настанил ги в гаванката върху бюфета, останала му спомен от бабата, Бог да я прости. И зачакал да види как ще се изненада дъщеричката.

А дъщеричката действително ахнала, захапала сочната праскова, олигавила се, изполекьосала се и тъкмо тогава звъннал съседът Налбантов. Влез де, влез, му казал Маричков и онзи влязъл да му върне вестник “Уикенд”, поздравил дъщеричката с кимване, понеже как да й стисне ръката, цялата в сок и мъх от прасковата. А Маричков без да му мисли изрекъл: “Вземи си!”

И Налбантов си взел. Пъхнал я в джоба, понеже щял да я носи на внук си, внук му от години не бил кусвал праскова. И като измънкал още две-три думи за “Уикенд”, се прибрал по живо, по здраво.

И понеже се върнала и жената на Маричков, и веднага се нахвърлила върху третата праскова, е, само върху половинката, защото другата половинка преотстъпила на дъщеричката, Маричков получил внезапен сърдечен пристъп.

Та бърза помощ, та операция, та системи... На осемнайстия ден по обяд Маричков след таратора и яхнията пристъпил към десерта: три загнили кайсии, едната от които с червейче. Оглозгал ги до костилките, озъртайки се и почти без да дъвче – било ден за свиждане.

А червейчето съжалил, не го размазал с вилица върху ръба на чинията. Живей – му казал Маричков.

неделя, 16 май 2010 г.

БЪЛГАРЧЕ

С преклонение пред дядо Вазов

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам –
ит из фърстли джой фор мене.
Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.
С ТИР-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч – фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клъб фор стрийптиз.
Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методий.
Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф дъ уърлд!

понеделник, 3 май 2010 г.

КОЙ ПРЕКАЛЯВА

Щом се прибера – от прага
сто въпроса се изричат:
“В колко трябваше да лягаш?”,
“На какво си заприличал?”,
“Мозък имаш ли в главата?”,
“Жаба в джоба ли се носи?”...

А разправят, че децата
прекалявали с въпроси!


ЕЙ ТАКА

- Ясене, защо се мръщиш?
- Ей така.
- И защо така отвръщаш?
- Ей така.
- Как така бе, интересно?!
- Ей така...

- ...Знаеш ли защо те плеснах?
- Ей така!

НАКАЗАНИЕ

Днес из двора лука сгазих.
Леля страшно се намръщи.
Зарад лука ме наказа
да стоя във къщи.

Аз обаче, да ви кажа,
прогорих ковьора.
И сега ще ме накажат
да стоя на двора.

САМ-САМИЧЪК

В телефона глас говори:
“Вкъщи ли е мама?”
Миг преди да го затворя,
казвам: - Никой няма!

И лъжа ли е, ви питам,
че съм сам-самичък?
В хола мама е сърдита –
дума не изрича.

СМЕШКА

Трябва да разсмея мама!
Затова без много думи
влизам в нейната пижама,
изпопръсквам се с парфюми.
И за крем, и грим се сещам –
ставам истински Палячо...

Влиза мама. Чудно нещо:
вместо да се смее – плаче.

БУРЯ

Зад прозореца, отблизко
гледам бурното море
как брега насапунисва
и скалите как пере.

Нека ги пере, защото
утре там ще правим тен.
Днес морето не работи.
Санитарен полуден.

СТЕРЕОУРЕДБА

Взехме си уредба вече.
Но напразно бях щастлива.
Пускат ми я всяка вечер
с приказки да ме приспива.

Ама че бъбрива вещ е!
Само дето ви я хвалих...
С мама беше друго нещо:
хем разказва, хем ме гали.

НАЙ-ГОЛЯМОТО БЛОКЧЕ

Не остана листче чисто.
Блокчето прерових.
А пък мама не помисля
да ми купи ново.

С четките сега височко
качвам се на стола.
Няма по-голямо блокче
от стената в хола.

ИЗНЕНАДА

На моя костюм беда му се случи:
догоре със кал го оплесках.
И ето – с огромен букет лайкучки –
изкалян прибирам се днеска.

А мама щом ми открехне вратата
от радост съвсем ще се смае.
Защо ли?
Защото първо ще види цветята,
а мене ще види накрая.

ЛОШО ВРЕМЕ

Татко има чадър за двама –
и за себе си, и за мама.
Но понеже от снощи се карат,
всеки своя чадър си разтваря.

Аз обаче нямам чадърче.
Вървя между тях и подсмърчам.
Те са на сухо – аз съм без покрив.
Между мама и татко е мокро.

събота, 1 май 2010 г.

ПРОЛЕТНА УМОРА

Ето: вчера и днес
нещо не сме във ред и
гълтаме викомплекс,
пазим строги диети.

Като след ъперкът,
като след стръмно чувство,
като след кървав път
силите ни напускат.

От какво е това?
Не отвръща медикът.
Може би стрък трева
с нашите сили никне.

събота, 20 март 2010 г.

ВЕЛИКДЕН

Как всичко, всичко се прощава -
добива давност спрямо днес.
Защо ли страдаме тогава
след милостивия си жест?

Защо се гърчим без пощада,
когато някой много скъп
след век на близост ни напада
с премерен удар в упор, в гръб?

Прощаваме обаче всичко.
Все обстоятелства... И жал...
Възмездието неприлично
разкъртва нашия морал.

И огорчени, ала с кротост,
съсипани, ала без злост
потупваме гърба на злото:
“Било, каквото е било!”.

Рой херувими в тиха меса...
А пряко кървавия кръст
Христос возкресе ли? Возкресе!
Което си е чиста мъст.

вторник, 16 март 2010 г.

ПРИПИСКА КЪМ ОМУРТАГ

И да си Крез,
и да крееш,
все едно ще прозреш:

човек и добре да живее,
не живее добре.

ПАРАДОКС

Омерзени,
осквернени души
пак като риби се мятат...

Свободата на словото
заглуши
словото на свободата.

ДУША

Лимитът от детство изтича.

А всеки зачеркнат шанс
препъва душата –
старица,
която
бере
душа.

Отново ръка й протягам.
Отблъсква ме мълчешком.

„Ей, quo vadis?”

От мене бяга.
Като от старчески дом.

събота, 6 февруари 2010 г.

„Чудовище вкъщи” - “A monster at home”


„Чудовище вкъщи”

изд. „Жанет 45”, Пловдив 2009
Художник Яна Левиева

“A monster at home”

Published by “Janet 45”, Plovdiv, Bulgaria 2009
Illustrator Yana Levieva

„Опако дете” - “Upside Down kid “


„Опако дете”

изд. “Жанет 45”, Пловдив 2005;
Художници Яна Левиева и малката Неда, дизайн Яна Левиева
Тази книга печели Годишната награда за 2005 г. на СБП, Националната награда „Хр. Г. Данов” в категорията „издание за деца”, както и Първа награда от Център за югоизточна европейска литература за деца и юноши. 2007 г.



“Upside Down kid“

Published by “Janet 45”, Plovdiv, Bulgaria 2005;
Illustrators Yana Levieva and litlle Neda
In 2005 this book won the annual prize Union of Bulgarian writers , the National Award “Hr. G. Danov” in the category for children’s literature, as well in 2007 the First Prize from the Center for Southeast European literature for children and adolescents.

“Ние, мушмороците” - “We, the tricksters“



“Ние, мушмороците”

изд. “Жанет 45”, Пловдив 2004;
Художник Яна Левиева
Книгата печели наградите: на Дома на детската книга, музей “Ангел Каралийчев” и Министерство на образованието и науката за принос в детската литература, Националната награда „Константин Константинов” в категорията за най-добър автор на детска литература по време на VII Национален фестивал на детската книга в Сливен и Националната награда „Петко Рачов Славейков - 2004” за цялостен принос в творчеството за деца и юноши.



“We, the tricksters“

Published by “Janet 45”, Plovdiv, Bulgaria 2004;
Illustrator Yana Levieva
This book won the National Award “Konstantin Konstantinov" in the category for best author of children's literature during the VII National Children's Book Festival in Sliven and the National Award “Petko Slaveikov - 2004" for outstanding contribution to creativity of children's and adolescents literature .

“Вдън прогледния мрак” - “Through the impenetrable darkness”


“Вдън прогледния мрак”
Cказание за нощни птици, изд. “Златорогъ”, София 2001
Художник Виктор Паунов
Тази приказка е отличена с наградата на Дома за детска литература, музей “Ангел Каралийчев” и Министерство на образованието и просветата за принос в детската литература

“Through the impenetrable darkness”
Tale for night birds, Published by “Zlatorog”, Sofia, Bulgaria 2001
Painter Victor Paunov
This story was awarded the prize of the House for children's literature and Ministry of Education for its contribution to children's literature

“Между нас да си остане” - “Among us to remain”





“Между нас да си остане”
изд. “Отечество”, София 1989
Нарисува Тоня Горанова




“Among us to remain”
Published by “Otechestvo”, Sofia, Bulgaria 1989
Illustrator Tonya Goranova

“Домашно море” - “Home Sea”




“Домашно море”
в библиотека “Джудже”, изд. “Бълг. художник, София 1984 (преведена и на испански)
Художник Ада Митрани


“Home Sea”
Published by “Bulgarian painter”, Sofia, Bulgaria, 1984 (book is also available in Spanish).
Illustrator Ada Mitrani

“Ей така” - “Just like that”




“Ей така”
изд. “Български художник”, София 1987;
Нарисува Николай Тодоров
Книгата е отличена с наградата на Министерство на културата, науката и просветата.

“Just like that”
Published by “Bulgarian painter”, Sofia, Bulgaria 1987.
Illustrator Nikolay Todorov
The book was awarded the prize of the Ministry of Culture, Science and Education.

“Безсърдечен грамофон” - “Heartless gramophone”



“Безсърдечен грамофон”
изд. “Отечество”, София 1982;
Художник Ада Митрани
Книгата печели наградата на Комитета за култура и Министерството на народната просвета за дебют в детската литература.


“Heartless gramophone”
Published by “Otechestvo”, Sofia, Bulgaria 1982;
Illustrator Ada Mitrani
The book won the prize of Committee of Culture and Ministry of Education for debut in children's literature.

„Страхът на спасения Ной” - „The Saved Noah,s Fear”



„Страхът на спасения Ной”

Стихотворения, изд. „Жанет 45”, Пловдив, 2006
Художествено оформление Димитър Келбечев


„The Saved Noah,s Fear”

poems, Published by “Janet 45”,Plovdiv, Bulgaria
Artistic design Dimitar Kelbechev

“Кихот де ла Панса” - “Quixote de la Pansa”



“Кихот де ла Панса”

Плутовски романси, Издателско ателие “Аб” София, 2000
Художник Виктор Самуилов


“Quixote de la Pansa”

Romances, published by “Аb” Sofia,Bulgaria 2000.
Illustrator Viktor Samouilov

“Глутница от единаци” - “Crowd of loners”





“Глутница от единаци”
Тихи творения, изд. “Свободно поетично общество” София, 1994
Рисунки Виктор Самуилов


“Crowd of loners”

Quiet creations, published by “Free poetic society” Sofia, Bulgaria 1994
Illustrator Viktor Samouilov

“Ни бог, ни дявол, ни муза” “Neither God, Nor Devil, Nor Muse”



“Ни бог, ни дявол, ни муза”
Сборник с песнички, горчилки, самоиронии, сарказми, изд. “Георги Бакалов” Варна, 1989,
Художник Валери Чакалов

“Neither God, Nor Devil, Nor Muse”

Songs, bitterness, self- irony, sarcasms, published by “Georgi Bakalov” Varna, 1989
Illustrator Valeri Chakalov

“Конецът между нас и небесата” - “The thread between us and heaven”




“Конецът между нас и небесата”

Стихотворения, изд. “Български писател”, София, 1988
Художествено оформление Димитър Келбечев

“The thread between us and heaven”

Poems, Published by “Bulgarian writer”, Sofia, 1988
Artistic design Dimitar Kelbechev

“Няма как” - “ No way”




“Няма как”

Сатирична поезия, изд. “Хр. Г. Данов”, Пловдив, 1982
Художник Евгений Босяцки

“ No way”
Satirical poetry, Published by “Hr.G.Danov”, Plovdiv, 1982
Painter Evgeniy Bosyatski

“Нощем тръгват снегорини” - “At Night-time the Snow-ploughs Start”



“Нощем тръгват снегорини”

Cтихотворения, изд. “Народна младеж” София, 1977
Художник Георги Трифонов

“At Night-time the Snow-ploughs Start”
Poems, Published by “Narodna Mladej” Sofia, 1977
Painter Georgi Trifonov

“Моментално фото” - “Instant Photo”


“Моментално фото”
Изд. “Народна младеж” София, 1972; Книгата печели Националната литературна награда “Владимир Башев” за най-добра първа стихосбирка през 1972 година, както и литературната награда на Кабинета на младите писатели-студенти “Димчо Дебелянов - 1972”.
“Instant Photo”
Published by “Narodna Mladej” Sofia, 1972; The book won the National Literature Award “Vladimir Bachev”, also win as the best first poetry collection in 1972 and the literary Cabinet prize for young writers-students “Dimcho Debelianov - 1972”.

петък, 5 февруари 2010 г.

Приятелите и Витята

Витята - така ме наричат от време оно приятелите.
Ето защо с предварително доверие към теб ти се представям по същия начин.
Сиреч, така:

В И К Т О Р И А Д А

Често ми се случва, щом ме запознаят
с някой шегаджия и библиофил:
– Виктор ли? – хитрее. – Драго ми е, зная:
Виктор като краля - крал Емануил.

Минал съм край краля. (Както е и редно.)
“Victory” - цигарка, сакче - “Victor Chance”...
Victor Chance обаче, сиреч, шанс победен
не реди победи в моя пасианс.

И какво, че дами припознават в мене
водопад и остров, езеро и град...
В упреци и смешки одъртях с рефрена:
- Ех ти, Митя-Витя – октомвриец млад!

Чашата горчива вече чак ме дави
с див бъркоч от грижи, грях, злочестина...
Тъкмо да я счупя, хорът изревава:
- Витя, Витя, Витя! Витя, пей до дна!