петък, 26 октомври 2012 г.


НЕЧИЙ

Колко му е – да зарежеш всичко.
Път. И някакви чепици.
И от мъж, колега или чичо –
да осъмнеш ничий.

Нищо друго – свобода и шапка
(невидимка) на тояга.
Сняг засипва битието кратко.
Бягай, братко, бягай.

Инак - с тая твоя дрешка проста
и с усмивката убога –
някой нечий ще те спре на моста
пак да иска огън...

сряда, 24 октомври 2012 г.


           ВЕСЕЛИ АТЕНТАТОРИ


В своите мъжки безумства ние сме весели атентатори
срещу Разум и Здраве – тирани с разклатена власт.
Арестувани, чезнат безследно верните стари приятели,
тъй че все по-отчаяно обръчът стяга и нас.

Уж - домашни послушници – най-надлежно протягаме шиите,
уж отмерваме вечер по два-де-сет капки живот,
ала чуем ли оня сигнал, се превръщаме пак в харамиите,
през засади и звек на ключалки намерили брод.

И в незнайни джендеми забегнали, гневно пръсваме стомните
с накипялото вино, наречено мъжка тъга.
С нажежената, нежна кама от изтъркани с времето спомени
стари рани горим и подрязваме стари рога...

Обкръжени от утрото, дълго ровим в палтата за хапове.
Светлината ни кара да отвръщаме поглед и глас.
Пак виновни се връщаме: мъкнем мрежички с книги и хлябове
край афиши и скръбни вести... Засега не за нас!

вторник, 3 януари 2012 г.

ОТ СЕРГИЯТА

Май сами си го търсихме, а сега сме смутени:

от довчерашни бардове се роят бизнесмени.

(Да му мислят титаните, дето гък не продават.

С моя милост спонтанно е – нямам трънена слава!)

Свойта Муза охлузена сбутах сам на пазара –

и се зверят в зъбите й, и прасците й барат,

дърпат струни от арфата над кантара с пипера...

Тя – без шнола в косите си – им напомня хетера...

Тя притваря клепачите – чак да скрие чатала,

тя търпи, тя претръпва...

Тя се трепе за залък...

А аз – палечко жалък,

свит в пантофката й на Пепеляшка,

току шепна отвътре:

- Ей, устискай! Кураж, ма!

Изтърпи още мъничко. Някой ден – твърде скоро,

ще проплачат търговците тъкмо с твоята горест.

И макар вече ялова, и почти кикимора,

ще ги стреснеш, повярвай ми, с тая нотка покорна,

с тая нота – фалшивата – от плешивата арфа,

с тая дрипа от ритъма, с тая реч без метафора,

че една е прокобата над децата им клети:

от алъш-веришчиите да се пръкват поети.