вторник, 3 януари 2012 г.

ОТ СЕРГИЯТА

Май сами си го търсихме, а сега сме смутени:

от довчерашни бардове се роят бизнесмени.

(Да му мислят титаните, дето гък не продават.

С моя милост спонтанно е – нямам трънена слава!)

Свойта Муза охлузена сбутах сам на пазара –

и се зверят в зъбите й, и прасците й барат,

дърпат струни от арфата над кантара с пипера...

Тя – без шнола в косите си – им напомня хетера...

Тя притваря клепачите – чак да скрие чатала,

тя търпи, тя претръпва...

Тя се трепе за залък...

А аз – палечко жалък,

свит в пантофката й на Пепеляшка,

току шепна отвътре:

- Ей, устискай! Кураж, ма!

Изтърпи още мъничко. Някой ден – твърде скоро,

ще проплачат търговците тъкмо с твоята горест.

И макар вече ялова, и почти кикимора,

ще ги стреснеш, повярвай ми, с тая нотка покорна,

с тая нота – фалшивата – от плешивата арфа,

с тая дрипа от ритъма, с тая реч без метафора,

че една е прокобата над децата им клети:

от алъш-веришчиите да се пръкват поети.