неделя, 3 февруари 2013 г.

ПОКАНА


Тичам аз у леля Роза
по такъв един въпрос:
- Лольо Розо, момо козо
до гостовото о нос!

Леля Роза чак изпусна
пудриерата от смях:
- Ма защо кривиш тъй устни?
Нищичко не ти разбрах...

- Няма нищо смешно. Просто
мама каза: „Тичай там,
покани я пак на гости.
Само че с полвин уста!”