Тичам
аз у леля Роза
по
такъв един въпрос:
-
Лольо Розо, момо козо
до
гостовото о нос!
Леля
Роза чак изпусна
пудриерата
от смях:
-
Ма защо кривиш тъй устни?
Нищичко не ти разбрах...
Нищичко не ти разбрах...
-
Няма нищо смешно. Просто
мама
каза: „Тичай там,
покани
я пак на гости.
Само
че с полвин уста!”