петък, 5 ноември 2010 г.

ГРАДЕЖ


Пренасяме камъни: жар ни облива
и стави пропукват.
От цялата местност вадим камъни диви.
Грамада се струпва.

Под тежките стъпки се вдига тревата:
простене и млъкне.
Сновем през мравуняк, през брод, през дъгата...
Морените мъкнем.

От утре нататък те гладко ще пасват
в градежа разумен.
Всеки камък ще легне на своето място:
в стена помежду ни.