четвъртък, 8 декември 2011 г.

ОЖЕСТОЧАВАНЕ


В прозореца нощта без звук се срути.

А той и сън, и себе си надвил,

не може да повярва, че е сутрин.

Защото черен ден му предстои.


Но взетото решение го радва.

Измъчен, зъл – а се усеща мъж.

През трупове ще мине ако трябва,

но кой кого – доказва се веднъж!


Отключва външната врата. Застива...


...и о черджето върху своя праг

подметките си смаяно изтрива –

да не изкаля сутрешния сняг.

събота, 29 октомври 2011 г.

ИЗБОРИ


Избори да има скоро

също е по моя вкус.

С кака вече уговорих

нов предизборен съюз.

Мама хем се колебае,

хем ругае своя хал.

Ухажорът й е таен,

но известен в цял квартал.

С кака сме единодушни:

новият ни кандидат

псува, пие, пури пуши,

но е приказно богат.

И за разлика от този

безработен наш баща,

той до мола с джип ни вози

даже късно през нощта.

Там, похапвайки си сладко,

всички искаме у нас

нови избори за татко.

Долу неговата власт!

четвъртък, 18 август 2011 г.

През девет локви в десета


  • Заглавие: През 9 локви в 10-а
  • Автор: Виктор Самуилов
  • Оформление: Росица Ячкова
  • Издателство Жанет 45
  • Жанр: Детска литература
  • Твърди корици
  • Брой страници: 58
  • Тираж 1000 бр.
  • Дата на издаване: 08.2011
  • ISBN: 978 954 491 709 8

петък, 12 август 2011 г.

БЕЗ ПРЕСТРУВКИ


- Едно дете, мамо, не ще да расте!


- И що за хлапашки и смешни преструвки?


- То имало сáмо еднички обувки.

И вече до кръв го убивали те!

ЗАКЪСНЯЛОТО ПИСМО


Направо пощурява

от пощите човек:

писмото от Варшава

пътувало цял век!


Написал ми е тати:

“И майка си, юнак,

да слушаш, че ще патиш,

ядосаш ли я пак!”


Отпускам плика в скута...

Е, имам ли вина,

че само с две минути

писмото закъсня?

БАБИНИТЕ ГОЗБИ


Хваща миксера здраво
и любимите наши
гозби
баба ги прави
на пюре или каша.
С нас не хрупа салата,
не поглежда салама.
Просто баба, горката,
зъб в устата си няма.
Затова мокри хляба
и с пюрета се тъпче...

Подарих днес на баба
свойто паднало зъбче.

неделя, 6 март 2011 г.

САМООТЛЪЧВАНЕ

Неприятен и заплетен казус
върху своя кръст ме прикова...
Споделих с колегата. Бях срязан:
“Оф, сега не ми е до това!”

Жегна ме така, че се замислих:
колко пъти – зван или незван -
съм отвръщал, в себе си улисан,
че сега не ми е до това?

Вик отвънка. Зов. И скачаш нощем...
Майната му! Имаш свой провал.
Баш сега не ти е до... Изобщо
в този век не ни е до това...

Без да съм прокажен, нито прошляк,
се самоотлъчвам... Като вас,
от които бих поискал прошка...
Само че не ви е до това.