поезия, проза, хумор, сатира // poetry, prose, humor, satire
Направо пощурява
от пощите човек:
писмото от Варшава
пътувало цял век!
Написал ми е тати:
“И майка си, юнак,
да слушаш, че ще патиш,
ядосаш ли я пак!”
Отпускам плика в скута...
Е, имам ли вина,
че само с две минути
писмото закъсня?
Няма коментари:
Публикуване на коментар