неделя, 27 юни 2010 г.

ЖИВЕЙ

Маричков закупил три праскови. По една за всеки член на семейството. Отнесъл в шепи прасковите в апартамента си. Настанил ги в гаванката върху бюфета, останала му спомен от бабата, Бог да я прости. И зачакал да види как ще се изненада дъщеричката.

А дъщеричката действително ахнала, захапала сочната праскова, олигавила се, изполекьосала се и тъкмо тогава звъннал съседът Налбантов. Влез де, влез, му казал Маричков и онзи влязъл да му върне вестник “Уикенд”, поздравил дъщеричката с кимване, понеже как да й стисне ръката, цялата в сок и мъх от прасковата. А Маричков без да му мисли изрекъл: “Вземи си!”

И Налбантов си взел. Пъхнал я в джоба, понеже щял да я носи на внук си, внук му от години не бил кусвал праскова. И като измънкал още две-три думи за “Уикенд”, се прибрал по живо, по здраво.

И понеже се върнала и жената на Маричков, и веднага се нахвърлила върху третата праскова, е, само върху половинката, защото другата половинка преотстъпила на дъщеричката, Маричков получил внезапен сърдечен пристъп.

Та бърза помощ, та операция, та системи... На осемнайстия ден по обяд Маричков след таратора и яхнията пристъпил към десерта: три загнили кайсии, едната от които с червейче. Оглозгал ги до костилките, озъртайки се и почти без да дъвче – било ден за свиждане.

А червейчето съжалил, не го размазал с вилица върху ръба на чинията. Живей – му казал Маричков.

Няма коментари:

Публикуване на коментар