На Васил Сотиров
След митарства и празни съблазни,
както бродех в нощта окъснял,
изведнъж таралеж забелязах
върху мокрия лунен асфалт.
- Хей, братле – поприведох се ниско,-
ти къде си загуби ума,
та сега през шосето на риска
търсиш прекия път към дома?
Придружих до трева таралежа.
После – пак по асфалта пеша:
все през локвите – грешен и нежен,
с таралежово смешна душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар