Приятелите и Витята

Витята - така ме наричат от време оно приятелите.
Ето защо с предварително доверие към теб ти се представям по същия начин.
Сиреч, така:

В И К Т О Р И А Д А

Често ми се случва, щом ме запознаят
с някой шегаджия и библиофил:
– Виктор ли? – хитрее. – Драго ми е, зная:
Виктор като краля - крал Емануил.

Минал съм край краля. (Както е и редно.)
“Victory” - цигарка, сакче - “Victor Chance”...
Victor Chance обаче, сиреч, шанс победен
не реди победи в моя пасианс.

И какво, че дами припознават в мене
водопад и остров, езеро и град...
В упреци и смешки одъртях с рефрена:
- Ех ти, Митя-Витя – октомвриец млад!

Чашата горчива вече чак ме дави
с див бъркоч от грижи, грях, злочестина...
Тъкмо да я счупя, хорът изревава:
- Витя, Витя, Витя! Витя, пей до дна!