събота, 20 март 2010 г.

ВЕЛИКДЕН

Как всичко, всичко се прощава -
добива давност спрямо днес.
Защо ли страдаме тогава
след милостивия си жест?

Защо се гърчим без пощада,
когато някой много скъп
след век на близост ни напада
с премерен удар в упор, в гръб?

Прощаваме обаче всичко.
Все обстоятелства... И жал...
Възмездието неприлично
разкъртва нашия морал.

И огорчени, ала с кротост,
съсипани, ала без злост
потупваме гърба на злото:
“Било, каквото е било!”.

Рой херувими в тиха меса...
А пряко кървавия кръст
Христос возкресе ли? Возкресе!
Което си е чиста мъст.

Няма коментари:

Публикуване на коментар